Болести на гърдата
Болести на гърдата
„Златен стандарт” в диагностиката на млечната жлеза представлява т.нар. тройна диагностика, включваща клиничен преглед, образна диагностика (ехо-или мамография) и цитологично изследване на материала от тънкоиглена аспирационна биопсия.
Клинични методи
самоизследване- това е важна част при мероприятията за ранна диагностика на заболяванията. Трябва да започне след навършване на 20 годишна възраст и да се осъществява ежемесечно, 3-5 дни след края на менструацията, когато гърдите не са напрегнати и болезнени.
Клинично изследване- това е основен диагностичен метод и е необходимо да се осъществява един път годишно след навършване на 35 години. При жени от рискови групи (фамилно обременени, предшестващ рак на гърдатa или биопсично доказана атипична хиперплазия) се препоръчват и по-чести, на всеки 4 месеца прегледи.
Изобразителни методи
Ехографско изследване- достъпен и безвреден метод, имащ важно място най-вече, във възрастта до 30-35 год., когато не се препоръчва мамография. Важна индикация за приложениeто му е разграничаване на кисти от солидни тумори на гърдатa.
Мамография- много важен образeн метод на изследване! Основните задачи при него са следните: откриване на клинично непалпируеми тумори; диференциална диагноза между злокачествените и доброкачествените процеси на млечните жлези; уточняване локализацията и разпространеността на процеса; оценка на динамиката на патологичната лезия под влиянието на приложеното консервативно лечение.
Останалите образни методи (томографска мамография с ядрено магнитен резонанс; термография; сцинтимамография с ааmTc-MIBI; маморадиоимуносцинтиграфия и др.) имат ограничено приложение поради тесните индикации за провеждането им
Патоморфологични (боипсични) методи
Цитологична диагностика- прилага се морфологично потвърждаване на клиничната и образната диагноза или за уточняване характера на патологичния процес. Най-често се използва т.нар. пункционна цитология на материал взет чрез тънкоигленна биопсия.
Щанцова (гилотинна) биопсия-извършва се с различно дебели игли за биопсия, с които се добива парченце тъкан от формацията, което се изследва хистологично.
Биопсия на клинично непалпируеми, мамографски открити суспектни лезии на млечната жлеза. Извършва се са след предбиопсична локализация с метална нишка с последваща рентгенова снимка на ексцизираната находка.
Ексцизионна биопсия – това e стандартна процедура при затруднение в диагностиката на заболяванията на гърдата. След отстраняването на нaходката се извършва бързо хистологично изследване- гефрир. Ако и той не е в състояние да даде окончателната диагноза се изчаква трaйния хистологичен резултат.
ДОБРОКАЧЕСТВЕННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА
Основни клинични симптоми
а) Опипваща се туморна формация. Това е най-честия и обикновено първи симптом, поради който жените търсят консултация.
б) Болка в млечната жлеза (масталгия )- това е вторият по честота симптом. Най-често се дължат на хормoнални въздействия, а по- рядко се свързват с определено оргaнично заболяване.
в) Секрецията от зърното- освен нормално лактираща гърда се различават още няколко вида секреция от зърното при нелактиращи жени. Физиологична секреция- рядко спонтанна, обикновено двустранна галакторея - представлява нефизиологична лактация ( при некърмеща жена ). Патологична секреция- каса се за едностранно, обикновено спонтанно, с интермитентен характер изтичане на кръвениста, зеленикаво-сивкава или серозна течност най-често от един канал.
г) Кожни промени в областта на зърното и ареолата.
Възпалителни заболявания на млечната жлеза.
а) Пуерперален мастит
Касае се сравнително често усложнение през лактационния период, обикновено през втората или третата седмица след раждането. В 80% от случите като причинител се изолира Staphylococus aureus.
б) Хроничен субареоларен абсцес.
Най-често възниква като резултат от задръжка на секрет в дилатирани млечни ацини. Засяга възрастта между 40-55 години.
Доброкачествени тумори млечната жлеза
а) Фиброаденом
Това най-честата доброкачествена туморна формация на гърдата. Среща се в 15-28% от жените като обикновено се диагностицира между 25-35 годишна възраст.
Фиброаденома е хормоночувствителен тумор който може да зависи от менструални смущения и прием на контрацептиви, както и да нараства бързо по време на бременността
б) Интрадуктален папилом
Касае се за доброкачествен тумор, произхождащ от епитела на каналите на млечната жлеза, развиващ се след 40 годишна възраст. Може да бъде единичен или множествен.
Клинично се проявява със спонтанна или след притискане, или по-често кръвениста секреция от мамилата. В някои случаи се опипва малка, субареоларно разположена формация. Останалите доброкачествени тумори на гърдата (филоиден тумор, аденом, липом и др.) се срещат рядко
Фиброкистична болест
В практиката много често тези процеси се означават с термина „мастопатия”
Всяка втора жена между 30 и 55 години има в различна степен фиброкистични промени в гърдите.
Клинично заболяването се свързва с недобре ограничени уплътнения, обикновено болезнени предменструално и прогресиращи преди менопаузата
Рак на млечната жлеза
Ракът на млечната жлеза е най-често срещаното раково заболяване при жените в България. Той представлява около 30% от случаите на рак при жените в ЕС и е причина за 32% от смъртността при ракови заболявания. Скринингът чрез мамографско изследване е съвременният начин за предпазване от рак на млечната жлеза.
Скрининговият преглед за рак на млечната жлеза се състои в извършването на мамография на двете гърди. Мамографията е специфичен метод, при който с относително ниска доза рентгеново лъчение се визуализират структурите, изграждащи млечната жлеза.
При провеждане на самото изследване е необходимо да се притиснат гърдите, за да се осигури добро качество на получения образ и да се намали дозата на облъчване. Това обикновено е свързано с известен дискомфорт. Изследването се извършва от рентгенов лаборант, а образите се оценяват от специалист в областта на мамографските изследвания (рентгенолог, специалист по образна диагностика).
Първият симптом в 90% от случаите е опипващата се, най-често неболезнена туморна формация в млечната жлеза. При по-повърхностни тумори може да има изглаждане или хлътване на надлежащата кожа, и хлътване на мамилата.
С напредване на заболяването се наблюдава лимфоедем „портокалова кора” , зачервяване и разязвяване на кожата и уголемени и плътни лимфни възли в аксилата.
Диагнозата се поставя след клиничен преглед, образна диагностика (ехо- и мамография) и цитологично изследване на материал взет чрез тънкоиглена аспирационна биопсия. При всяка лезия в гърдата, при която на може напълно да се изключи малигнен процес се извършва ексцизионна биопсия.
Диференциалната диагноза най-често включва фиброкистична болест, фиброаденом, интрадуктален папилом, ретроареоларен абсцес.
Ранната диагностика е най-важната предпоставка за успешно лечение на заболяването.
За целта се препоръчва:
ежегоден клиничен преглед след 35 години
мамографско изследване всяка втора или трета година в интервал между 50-69 год.
при високорискови случаи клиничните прегледи и мамографиите може да бьдат по-чести.
„Златен стандарт” в диагностиката на млечната жлеза представлява т.нар. тройна диагностика, включваща клиничен преглед, образна диагностика (ехо-или мамография) и цитологично изследване на материала от тънкоиглена аспирационна биопсия.
Клинични методи
самоизследване- това е важна част при мероприятията за ранна диагностика на заболяванията. Трябва да започне след навършване на 20 годишна възраст и да се осъществява ежемесечно, 3-5 дни след края на менструацията, когато гърдите не са напрегнати и болезнени.
Клинично изследване- това е основен диагностичен метод и е необходимо да се осъществява един път годишно след навършване на 35 години. При жени от рискови групи (фамилно обременени, предшестващ рак на гърдатa или биопсично доказана атипична хиперплазия) се препоръчват и по-чести, на всеки 4 месеца прегледи.
Изобразителни методи
Ехографско изследване- достъпен и безвреден метод, имащ важно място най-вече, във възрастта до 30-35 год., когато не се препоръчва мамография. Важна индикация за приложениeто му е разграничаване на кисти от солидни тумори на гърдатa.
Мамография- много важен образeн метод на изследване! Основните задачи при него са следните: откриване на клинично непалпируеми тумори; диференциална диагноза между злокачествените и доброкачествените процеси на млечните жлези; уточняване локализацията и разпространеността на процеса; оценка на динамиката на патологичната лезия под влиянието на приложеното консервативно лечение.
Останалите образни методи (томографска мамография с ядрено магнитен резонанс; термография; сцинтимамография с ааmTc-MIBI; маморадиоимуносцинтиграфия и др.) имат ограничено приложение поради тесните индикации за провеждането им
Патоморфологични (боипсични) методи
Цитологична диагностика- прилага се морфологично потвърждаване на клиничната и образната диагноза или за уточняване характера на патологичния процес. Най-често се използва т.нар. пункционна цитология на материал взет чрез тънкоигленна биопсия.
Щанцова (гилотинна) биопсия-извършва се с различно дебели игли за биопсия, с които се добива парченце тъкан от формацията, което се изследва хистологично.
Биопсия на клинично непалпируеми, мамографски открити суспектни лезии на млечната жлеза. Извършва се са след предбиопсична локализация с метална нишка с последваща рентгенова снимка на ексцизираната находка.
Ексцизионна биопсия – това e стандартна процедура при затруднение в диагностиката на заболяванията на гърдата. След отстраняването на нaходката се извършва бързо хистологично изследване- гефрир. Ако и той не е в състояние да даде окончателната диагноза се изчаква трaйния хистологичен резултат.
ДОБРОКАЧЕСТВЕННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА
Основни клинични симптоми
а) Опипваща се туморна формация. Това е най-честия и обикновено първи симптом, поради който жените търсят консултация.
б) Болка в млечната жлеза (масталгия )- това е вторият по честота симптом. Най-често се дължат на хормoнални въздействия, а по- рядко се свързват с определено оргaнично заболяване.
в) Секрецията от зърното- освен нормално лактираща гърда се различават още няколко вида секреция от зърното при нелактиращи жени. Физиологична секреция- рядко спонтанна, обикновено двустранна галакторея - представлява нефизиологична лактация ( при некърмеща жена ). Патологична секреция- каса се за едностранно, обикновено спонтанно, с интермитентен характер изтичане на кръвениста, зеленикаво-сивкава или серозна течност най-често от един канал.
г) Кожни промени в областта на зърното и ареолата.
Възпалителни заболявания на млечната жлеза.
а) Пуерперален мастит
Касае се сравнително често усложнение през лактационния период, обикновено през втората или третата седмица след раждането. В 80% от случите като причинител се изолира Staphylococus aureus.
б) Хроничен субареоларен абсцес.
Най-често възниква като резултат от задръжка на секрет в дилатирани млечни ацини. Засяга възрастта между 40-55 години.
Доброкачествени тумори млечната жлеза
а) Фиброаденом
Това най-честата доброкачествена туморна формация на гърдата. Среща се в 15-28% от жените като обикновено се диагностицира между 25-35 годишна възраст.
Фиброаденома е хормоночувствителен тумор който може да зависи от менструални смущения и прием на контрацептиви, както и да нараства бързо по време на бременността
б) Интрадуктален папилом
Касае се за доброкачествен тумор, произхождащ от епитела на каналите на млечната жлеза, развиващ се след 40 годишна възраст. Може да бъде единичен или множествен.
Клинично се проявява със спонтанна или след притискане, или по-често кръвениста секреция от мамилата. В някои случаи се опипва малка, субареоларно разположена формация. Останалите доброкачествени тумори на гърдата (филоиден тумор, аденом, липом и др.) се срещат рядко
Фиброкистична болест
В практиката много често тези процеси се означават с термина „мастопатия”
Всяка втора жена между 30 и 55 години има в различна степен фиброкистични промени в гърдите.
Клинично заболяването се свързва с недобре ограничени уплътнения, обикновено болезнени предменструално и прогресиращи преди менопаузата
Рак на млечната жлеза
Ракът на млечната жлеза е най-често срещаното раково заболяване при жените в България. Той представлява около 30% от случаите на рак при жените в ЕС и е причина за 32% от смъртността при ракови заболявания. Скринингът чрез мамографско изследване е съвременният начин за предпазване от рак на млечната жлеза.
Скрининговият преглед за рак на млечната жлеза се състои в извършването на мамография на двете гърди. Мамографията е специфичен метод, при който с относително ниска доза рентгеново лъчение се визуализират структурите, изграждащи млечната жлеза.
При провеждане на самото изследване е необходимо да се притиснат гърдите, за да се осигури добро качество на получения образ и да се намали дозата на облъчване. Това обикновено е свързано с известен дискомфорт. Изследването се извършва от рентгенов лаборант, а образите се оценяват от специалист в областта на мамографските изследвания (рентгенолог, специалист по образна диагностика).
Първият симптом в 90% от случаите е опипващата се, най-често неболезнена туморна формация в млечната жлеза. При по-повърхностни тумори може да има изглаждане или хлътване на надлежащата кожа, и хлътване на мамилата.
С напредване на заболяването се наблюдава лимфоедем „портокалова кора” , зачервяване и разязвяване на кожата и уголемени и плътни лимфни възли в аксилата.
Диагнозата се поставя след клиничен преглед, образна диагностика (ехо- и мамография) и цитологично изследване на материал взет чрез тънкоиглена аспирационна биопсия. При всяка лезия в гърдата, при която на може напълно да се изключи малигнен процес се извършва ексцизионна биопсия.
Диференциалната диагноза най-често включва фиброкистична болест, фиброаденом, интрадуктален папилом, ретроареоларен абсцес.
Ранната диагностика е най-важната предпоставка за успешно лечение на заболяването.
За целта се препоръчва:
ежегоден клиничен преглед след 35 години
мамографско изследване всяка втора или трета година в интервал между 50-69 год.
при високорискови случаи клиничните прегледи и мамографиите може да бьдат по-чести.
Д-р Светлана Петкова
Специалист Образна диагностика
МБАЛ „ Д-р Тота Венкова ” АД Габрово