Какво да е поведението ни при гръдна болка
Стягане в гърдите и гръдна болка са често срещани симптоми при много заболявания – сърдечно-съдови и несърдечни, някои от тях - животозастрашаващи (остър миокарден инфаркт), а други – по-безобидни (спазъм на хранопровода).
Какво да е поведението ни при гръдна болка Стягане в гърдите и гръдна болка са често срещани симптоми при много заболявания – сърдечно-съдови и несърдечни, някои от тях - животозастрашаващи (остър миокарден инфаркт), а други – по-безобидни (спазъм на хранопровода).Чести причини за стягане в гърдите и гръдна болка са:
1. Сърдечно-съдови:
- Остър миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия;
- Стабилна стенокардия;
- Разкъсване (дисекация) на аортата;
- Белодробен тромбоемболизъм;
- Болести на перикарда, например перикардит (възпаление на перикарда);
- Аритмии.2. Несърдечни причини:
- Пневмония;
- Пневмоторакс (колапс на белия дроб);
- Заболявания на плеврата: напр. плеврит;
- Заболявания на мускулите и костите; - Херпес зостер;
- Спазъм на хранопровода;
- Гастро-езофагеална рефлуксна болест;
- Разкъсване на хранопровода;
- Заболявания в коремната кухина: язвена болест, жлъчно-каменна болест, възпаление на задстомашната жлеза;
- Панически атаки.
Сърдечно-съдови и/или белодробни заболявания са най-честите животозастрашаващи причини за гръдна болка!
Гръдната болка при сърдечно-съдови заболявания може да се усеща по различен начин, най-често се проявява като:
- Тежест, силен натиск зад гръдната кост, усещане за стягане,притискане на гръдния кош „като в менгеме”, тъпа постоянна болка в гръдния кош на широка площ,съпроводена понякога с изпотяване, отмаляване, гадене. Такава обикновено е болката при клинично изявена исхемична болест на сърцето: стабилна стенокардия, нестабилна стенокардия и инфаркт на миокарда.
- Остра, пробождаща, пареща, режеща, разкъсваща болка: такава може да бъде болката при различни сърдечни заболявания: инфаркт на миокарда, стабилна стенокардия, перикардит, дисекация на аортата (централно разположена непоносима,много силна разкъсваща болка). Болката при сърдечно-съдови заболявания:
- Възниква или се засилва при физически усилия, но появата й в покой не изключва сърдечно заболяване (например остър миокарден инфаркт през нощта).
- Може да е краткотрайна (секунди до 1-2 min) или продължителна (>20-30 min. до часове и дни).
- Постоянна или с променлив интензитет – с периоди на засилване и отслабване.
- Може да се разпространява към шията и долната челюст, едната (по-често лявата) или двете ръце, гърба, корема и долните крайници.
- Промяната на положението на тялото обикновено не повлиява съществено болката при сърдечните заболявания с някои изключения (например перикардит)
- Често се придружава от други симптоми: задух, сърцебиене, изпотяване, гадене, повръщане, слабост, загуба на съзнание и др.
Гръдната болка, вероятно не е от сърдечен произход ако се съпровожда от:
- Кисел вкус в устата, усещане за връщане на храна към хранопровода, особено когато тези оплаквания възникват след хранене и заемане на легнало положение;
- Затруднено преглъщане на храна и/или течности;
- Промяна на характеристиката на болката при промяна на положението на тялото;
- Болка, която се засилва или облекчава при дълбоко дишане;
- Болка, която се появява или засилва при натиск върху гръдния кош.
Важно е да се отбележи, че:- Гръдна болка със сходна характеристика може да възникне при различни сърдечни и несърдечни заболявания;
- Гръдната болка може да се различава съществено при пациенти с едно и също заболяване (при дългогодишни диабетици с неефективно контролиран захарен диабет гръдната болка може да не е типична и дори да липсва по време на остър миокарден инфаркт);
- Често при един и същ пациент има повече от едно заболяване, което може да се прояви с гръдна болка.
Как да постъпим при усещане за стягане или болка в гърдите?
При новопоявила се необяснима гръдна болка или усещане за стягане в гръдния кош, продължаващи повече от няколко минути, както и при повтаряща се болка с периоди на затишие и усилване:
Търсете медицинска помощ!
Това е особено важно за пациентите с налични сърдечно-съдови заболявания или рискови фактори за такива
- Позвънете на Спешна медицинска помощ (СМП) или потърсете друг транспорт (при невъзможност за осъществяване на контакт със СМП) за да бъде транспортиран пациентът с гръдна болка до най-близкото спешно отделение.
Транспортът с линейка от екип на СМП е за предпочитане пред друг транспорт!
Позвънете незабавно на тел 112!!!
- Не губете време! Всяка минута е важна за пациентите със сърдечно-съдово заболяване и може да се окаже решаваща за спасяване на живота им !
- Дори болката в гърдите да не е от сърдечен произход, пациентът може да е със заболяване, изискващо своевременна специализирана медицинска помощ!
- Сдъвчете 1 табл. Аспирин 160 до 325 mg, особено ако имате доказана исхемична болест на сърцето. Не приемайте аспирин ако имате алергия към този медикамент,ако се лекувате с медикамент от групата на антикоагулантите, ако имате кървене или нарушения в кръвосъсирването или ако болката е силна, разкъсваща.
- Ако имате доказана исхемична болест на сърцето, приложете нитроглицерин под езика под формата на таблетки или спрей. При пациенти със стабилна стенокардия неповлияването на гръдната болка/стягане от 2 до 3 табл. нитроглицерин (или 2 впръсквания на нитроглицеринов спрей) под езикa през ~3-5 min налага се потърси незабавно Спешна медицинска помощ!
Какво съдействие можем да окажем на медицинския екип при пациент с гръдна болка?
1. Симптоми - опишете точно симптомите:
- Каква е болката?
- Кога и при какви обстоятелства е възникнала и има ли промяна от появата й?
- За пръв път ли пациентът съобщава за такава болка?
- Има ли нещо (положение на тялото, медикаменти, др.) което я облекчава?
- Има ли други симптоми?
2. Заболявания и рискови фактори: Какви заболявания са налице при пациента? Провеждани ли са някакви диагностични и лечебни (хирургични/нехирургични) процедури?
- Високо артериално налягане (артериална хипертония)?
- Захарен диабет?
- Високи стойности на холестерола и/или триглицеридите?
- Тютюнопушене, консумация на етилов алкохол, кафе?
- Употреба на забранени стимуланти и наркотици? 3. Какви медикаменти приема пациента? Пропуснал ли е приема на някой от медикаментите си за деня?
Какви изследвания се очаква да бъдат направени при пациент с гръдна болка?
Задължителни изследвания.
1. Електрокардиография: изследване на електрическата активност на сърцето, изключително важно за диагностициране на миокарден инфаркт, сърдечна аритмия и други заболявания 2. Рентгенография на гръден кош: изследване, даващо възможност за диагностициране на някои остри белодробни заболявания, протичащи с гръдна болка (пневмония, пневмоторакс, и др.), фрактура на ребра, както и оценка на големината и формата на сърцето и изхождащите от него големи съдове.
3. Лабораторни тестове:
- Пълна кръвна картина,
- Показатели за увреждане на сърдечния мускул: тропонин Т или I, креатин фосфокиназа – обща и МВ-фракция;
- Кръвна глюкоза,
- Показатели за бъбречната функция: креатинин, урея и пикочна киселина,
- Показатели за чернодробната функция: алалнин аминотрансфераза (АСАТ), аланин аминотрансфераза (АЛАТ), гама-глутамил трансфераза (ГГТ).
- Показатели за наличие на възпалителен процес: скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), С-реактивен протеин, фибриноген
- При пациенти, лекувани с орален антикоагулант: показатели за коагулационния статус.
- Д-димер4. Ехокардиография: за всички пациенти с гръдна болка и съмнения за сърдечно-съдово заболяване. Неинвазивно и напълно безопасно за пациента ултразвуково изследване, дава възможност да се оценят сърдечните структури, функция и кръвотока в сърдечните кухини и съдовете, изхождащи от тях Други:
5. Компютърна аксиална томография: неинвазивно изследване, даващо възможност да се оцени състоянието на аортата (при съмнения за дисекация), коронарните съдове на сърцето (стеснение на лумена им от атеросклеротични плаки, натрупване на калций), запушване на разклоненията на белодробната артерия при съмнения за белодробен тромбоемболизъм и др.6. Сърдечни стрес-тестове: оценяват как сърцето реагира на натоварване и съответно дали е възможно гръдната болка да се дължи на сърдечно заболяване (водеща причина - стеснение на коронарните съдове от атеросклеротични плаки). 7. Сърдечна катетеризация: инвазивно изследване на сърдечните кухини, коронарните съдове, аортата и белодробната артерия. Сърдечната катетеризация дава възможност не само за диагностика, но и за лечение на редица заболявания.
И накрая - нещо любопитно: Статистика сочи, че инфарктът често "сварва" жертвите си неподготвени, а рискът от сърдечен удар е най-нисък в събота. Резултатите от ново проучване показват, че най-малка вероятност за сърдечен удар има в събота, пише в. Daily star. Откритието може да помогне на потенциално застрашените хора да бъдат малко по-подготвени. За целите на проучването си шведски специалисти са анализирали данни за над 150 000 болнични приема след инфаркт за период от седем години. Изследователите са установили, че рискът от сърдечен удар в събота е най-нисък. За сметка на това опасността се покачва в понеделник. В първия ден от седмицата рискът се е оказал по-висок, отколкото в който и да е друг от останалите работни дни. Специалистите изненадващо установили, че рискът от инфаркт в понеделник е с 20 процента по-висок за по-младите служители. Изследователите са открили още, че най-малка опасност от сърдечен удар има през юли, докато най-рисковият месец за инфаркт е декември. Учените приписват установената зависимост на понижените или повишени нива на стрес през съответните дни или месеци. Д-р Мирослава Василева - кардиолог
1. Сърдечно-съдови:
- Остър миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия;
- Стабилна стенокардия;
- Разкъсване (дисекация) на аортата;
- Белодробен тромбоемболизъм;
- Болести на перикарда, например перикардит (възпаление на перикарда);
- Аритмии.2. Несърдечни причини:
- Пневмония;
- Пневмоторакс (колапс на белия дроб);
- Заболявания на плеврата: напр. плеврит;
- Заболявания на мускулите и костите; - Херпес зостер;
- Спазъм на хранопровода;
- Гастро-езофагеална рефлуксна болест;
- Разкъсване на хранопровода;
- Заболявания в коремната кухина: язвена болест, жлъчно-каменна болест, възпаление на задстомашната жлеза;
- Панически атаки.
Сърдечно-съдови и/или белодробни заболявания са най-честите животозастрашаващи причини за гръдна болка!
Гръдната болка при сърдечно-съдови заболявания може да се усеща по различен начин, най-често се проявява като:
- Тежест, силен натиск зад гръдната кост, усещане за стягане,притискане на гръдния кош „като в менгеме”, тъпа постоянна болка в гръдния кош на широка площ,съпроводена понякога с изпотяване, отмаляване, гадене. Такава обикновено е болката при клинично изявена исхемична болест на сърцето: стабилна стенокардия, нестабилна стенокардия и инфаркт на миокарда.
- Остра, пробождаща, пареща, режеща, разкъсваща болка: такава може да бъде болката при различни сърдечни заболявания: инфаркт на миокарда, стабилна стенокардия, перикардит, дисекация на аортата (централно разположена непоносима,много силна разкъсваща болка). Болката при сърдечно-съдови заболявания:
- Възниква или се засилва при физически усилия, но появата й в покой не изключва сърдечно заболяване (например остър миокарден инфаркт през нощта).
- Може да е краткотрайна (секунди до 1-2 min) или продължителна (>20-30 min. до часове и дни).
- Постоянна или с променлив интензитет – с периоди на засилване и отслабване.
- Може да се разпространява към шията и долната челюст, едната (по-често лявата) или двете ръце, гърба, корема и долните крайници.
- Промяната на положението на тялото обикновено не повлиява съществено болката при сърдечните заболявания с някои изключения (например перикардит)
- Често се придружава от други симптоми: задух, сърцебиене, изпотяване, гадене, повръщане, слабост, загуба на съзнание и др.
Гръдната болка, вероятно не е от сърдечен произход ако се съпровожда от:
- Кисел вкус в устата, усещане за връщане на храна към хранопровода, особено когато тези оплаквания възникват след хранене и заемане на легнало положение;
- Затруднено преглъщане на храна и/или течности;
- Промяна на характеристиката на болката при промяна на положението на тялото;
- Болка, която се засилва или облекчава при дълбоко дишане;
- Болка, която се появява или засилва при натиск върху гръдния кош.
Важно е да се отбележи, че:- Гръдна болка със сходна характеристика може да възникне при различни сърдечни и несърдечни заболявания;
- Гръдната болка може да се различава съществено при пациенти с едно и също заболяване (при дългогодишни диабетици с неефективно контролиран захарен диабет гръдната болка може да не е типична и дори да липсва по време на остър миокарден инфаркт);
- Често при един и същ пациент има повече от едно заболяване, което може да се прояви с гръдна болка.
Как да постъпим при усещане за стягане или болка в гърдите?
При новопоявила се необяснима гръдна болка или усещане за стягане в гръдния кош, продължаващи повече от няколко минути, както и при повтаряща се болка с периоди на затишие и усилване:
Търсете медицинска помощ!
Това е особено важно за пациентите с налични сърдечно-съдови заболявания или рискови фактори за такива
- Позвънете на Спешна медицинска помощ (СМП) или потърсете друг транспорт (при невъзможност за осъществяване на контакт със СМП) за да бъде транспортиран пациентът с гръдна болка до най-близкото спешно отделение.
Транспортът с линейка от екип на СМП е за предпочитане пред друг транспорт!
Позвънете незабавно на тел 112!!!
- Не губете време! Всяка минута е важна за пациентите със сърдечно-съдово заболяване и може да се окаже решаваща за спасяване на живота им !
- Дори болката в гърдите да не е от сърдечен произход, пациентът може да е със заболяване, изискващо своевременна специализирана медицинска помощ!
- Сдъвчете 1 табл. Аспирин 160 до 325 mg, особено ако имате доказана исхемична болест на сърцето. Не приемайте аспирин ако имате алергия към този медикамент,ако се лекувате с медикамент от групата на антикоагулантите, ако имате кървене или нарушения в кръвосъсирването или ако болката е силна, разкъсваща.
- Ако имате доказана исхемична болест на сърцето, приложете нитроглицерин под езика под формата на таблетки или спрей. При пациенти със стабилна стенокардия неповлияването на гръдната болка/стягане от 2 до 3 табл. нитроглицерин (или 2 впръсквания на нитроглицеринов спрей) под езикa през ~3-5 min налага се потърси незабавно Спешна медицинска помощ!
Какво съдействие можем да окажем на медицинския екип при пациент с гръдна болка?
1. Симптоми - опишете точно симптомите:
- Каква е болката?
- Кога и при какви обстоятелства е възникнала и има ли промяна от появата й?
- За пръв път ли пациентът съобщава за такава болка?
- Има ли нещо (положение на тялото, медикаменти, др.) което я облекчава?
- Има ли други симптоми?
2. Заболявания и рискови фактори: Какви заболявания са налице при пациента? Провеждани ли са някакви диагностични и лечебни (хирургични/нехирургични) процедури?
- Високо артериално налягане (артериална хипертония)?
- Захарен диабет?
- Високи стойности на холестерола и/или триглицеридите?
- Тютюнопушене, консумация на етилов алкохол, кафе?
- Употреба на забранени стимуланти и наркотици? 3. Какви медикаменти приема пациента? Пропуснал ли е приема на някой от медикаментите си за деня?
Какви изследвания се очаква да бъдат направени при пациент с гръдна болка?
Задължителни изследвания.
1. Електрокардиография: изследване на електрическата активност на сърцето, изключително важно за диагностициране на миокарден инфаркт, сърдечна аритмия и други заболявания 2. Рентгенография на гръден кош: изследване, даващо възможност за диагностициране на някои остри белодробни заболявания, протичащи с гръдна болка (пневмония, пневмоторакс, и др.), фрактура на ребра, както и оценка на големината и формата на сърцето и изхождащите от него големи съдове.
3. Лабораторни тестове:
- Пълна кръвна картина,
- Показатели за увреждане на сърдечния мускул: тропонин Т или I, креатин фосфокиназа – обща и МВ-фракция;
- Кръвна глюкоза,
- Показатели за бъбречната функция: креатинин, урея и пикочна киселина,
- Показатели за чернодробната функция: алалнин аминотрансфераза (АСАТ), аланин аминотрансфераза (АЛАТ), гама-глутамил трансфераза (ГГТ).
- Показатели за наличие на възпалителен процес: скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), С-реактивен протеин, фибриноген
- При пациенти, лекувани с орален антикоагулант: показатели за коагулационния статус.
- Д-димер4. Ехокардиография: за всички пациенти с гръдна болка и съмнения за сърдечно-съдово заболяване. Неинвазивно и напълно безопасно за пациента ултразвуково изследване, дава възможност да се оценят сърдечните структури, функция и кръвотока в сърдечните кухини и съдовете, изхождащи от тях Други:
5. Компютърна аксиална томография: неинвазивно изследване, даващо възможност да се оцени състоянието на аортата (при съмнения за дисекация), коронарните съдове на сърцето (стеснение на лумена им от атеросклеротични плаки, натрупване на калций), запушване на разклоненията на белодробната артерия при съмнения за белодробен тромбоемболизъм и др.6. Сърдечни стрес-тестове: оценяват как сърцето реагира на натоварване и съответно дали е възможно гръдната болка да се дължи на сърдечно заболяване (водеща причина - стеснение на коронарните съдове от атеросклеротични плаки). 7. Сърдечна катетеризация: инвазивно изследване на сърдечните кухини, коронарните съдове, аортата и белодробната артерия. Сърдечната катетеризация дава възможност не само за диагностика, но и за лечение на редица заболявания.
И накрая - нещо любопитно: Статистика сочи, че инфарктът често "сварва" жертвите си неподготвени, а рискът от сърдечен удар е най-нисък в събота. Резултатите от ново проучване показват, че най-малка вероятност за сърдечен удар има в събота, пише в. Daily star. Откритието може да помогне на потенциално застрашените хора да бъдат малко по-подготвени. За целите на проучването си шведски специалисти са анализирали данни за над 150 000 болнични приема след инфаркт за период от седем години. Изследователите са установили, че рискът от сърдечен удар в събота е най-нисък. За сметка на това опасността се покачва в понеделник. В първия ден от седмицата рискът се е оказал по-висок, отколкото в който и да е друг от останалите работни дни. Специалистите изненадващо установили, че рискът от инфаркт в понеделник е с 20 процента по-висок за по-младите служители. Изследователите са открили още, че най-малка опасност от сърдечен удар има през юли, докато най-рисковият месец за инфаркт е декември. Учените приписват установената зависимост на понижените или повишени нива на стрес през съответните дни или месеци. Д-р Мирослава Василева - кардиолог
