Слънцето и слънчевата радиация са едни от основните фактори, формиращи средата ни на живот и обитание. Те имат многостранни ефекти върху човека и неговата кожа в частност, разполагащи се в спектъра от положителната страна на скалата до негативната.
Широка популярност имат негативните ефекти на ултравиолетовите лъчи /а те са 45% от слънчевата светлина/. Те се изразяват в директно поглъщане от клетъчните хромофори, формиране на свободни радикали и последващо клетъчно увреждане.
Известно е, че свободните радикали са главните виновници за клетъчното стареене и потенциране на неопластичен процес последством индиректно увреждане на ДНК и протеините в клетките. Погледнато като цялостно въздействие върху кожата, ултравиолетовите лъчи предизвикват зачервяване и пигментиране, а при хронично облъчване се стига до фотостареене / кожата изтънява, загубва тургура и еластичността си, появяват се разширени капиляри, неравномерна пигментация/, имуносупресия, канцерогенеза.
Основното негативно действие от хроничното облъчване, което е акцент на профилактични инициативи, е появата на базоцелуларен, спиноцелуларен карциноми и малигнен меланом на кожата.
Един позабравен положителен ефект на ултравиолетовите лъчи е синтезирането на Витамин Д в кожата. Известни са и състоянията и заболяванията, свързани с липсата на витамин Д, а именно сърдечно-съдови заболявания - артериална хипертония, опорно-двигателни заболявания-остеопороза, мускулна слабост, инфекциозни, автоимунни и злокачествени заболявания.
На положителния полюс ефекти на ултравиолетите лъчи се нарежда и българския принос в лечението на някои възпалителни кожни заболявания- т.нар. климатотерапия и таласотерапия. Това са методи на лечение, в които са комбинирани благотворните въздейстия на ултравиолетовите лъчи, атмосферното налягане, морската вода. Този тип допълнителна терапия се препоръчва на пациенти с псориазис, парапсориазис,
атопичен дерматит, в случаите и на полиморфна светлина ерупция и други.
На противоположния полюс са заболяванията , при които излагането на ултравиолетовите лъчи е противопоказано, това са т. Нар. Фотодерматози / негативен отговор на кожата спрямо нормални дози лъчения / .
В тази огромна група са включени основните категории: 1. фототравматични; 2. генетични и метаболитгни фотодерматози / порфирия, пелагра, палагроид и др. / ; 3. фототоксични и фотоалергични с участието на сенсибилизиращи субстаниции ; 4. идиопатични; 5. заболявания, влошаващи се от слънчевата светлина – лупус еритематозус, дерматомиозит, херпес симплекс, пемфигус, албинизъм . След така направения обзор е видно огромното противоречие ЗА или ПРОТИВ .
Нашият съвет е по възможност търсене на златната среда, имайки в предвид има или не отделния индивид показания или строги противопоказания за излагане на слънце . Ще се спрем на кратко на главните фотозащитни средства:

1. ИЗБЯГВАНЕ НА ИЗЛАГАНЕ НА СЛЪНЦЕ В ЧАСОВЕТЕ 11.00- 13.00 ЧАСА – максимален интензитет на ултравиолетовите лъчи . Снегът и големите водни площи също отразяват част от тези лъчи и водят до увеличаване на дозата лъчи , попаднали върху кожата .
2. ЗАЩИТНО ОБЛЕКЛО - шапка с широка периферия, слънчеви очила, дрехи от лека памучна материя, светли тонове и дължина с максимално покриване на кожната повърхност.
3. ФОТОЗАЩИТЕН КРЕМ - от значение за степеннта на фотопротекция е т.нар. SPF / sunburn protection factor / и по своята същност е съотношението на количество ултравиолетова енергия, необходимо за постигане на минимално зачервяване на кожата върху участък с нанесен фотозащитен крем, спрямо същата енергия, приложена върху незащитена кожа. Естествено, че колкото по-висок е индекса на фактора на прилагания фотозащитен крем, толкова е по- ефективен. Важно е да се знае, че фотозащитния крем се нанася 30 минути преди излагане на слънце и на всеки 2 часа, както след плуване и след обилно изпотяване .
Причината за тази точка са попаденето в две неочаквани клопки, произтичащи от предходното пояснение, а именно :
- неразумно поведение под "защитата" на високия фактор на фотозащитния крем
- докладван е възможен парадокс при използването на средства с висок фактор, увеличане на риска от развитие на неопластични заболявания на кожата .
4 . ДА СЕ ИЗБЯГВА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЗВЕСТНИ ЛОКАЛНИ И СИСТЕМНИ ФОТОСЕНСИБИЛИЗАТОРИ: антихистамини, дезодоранти, козметика, съдържаща парфюми и есенции на бета бергамотово, лимоново, кедрово масло, да се избягва приема на фенотиазини, сулфонамиди, тетрациклини, хинолони, трициклични антидепресанти и др.

ФОТОЗАЩИТА ПРИ ДЕЦАТА :
Детската кожа е нежна и с тънък епидермис . Поради по- ниско изразеното пигментообразуване при деца до 7- годишна възраст, отколкото при възрастни, кожата им изглежда по- светла. Децата са много по – чувствителни към ултравиолетовата светлина в сравнение с възрастните . Слънчевите изгаряния в детска възраст могат да увеличат риска от развитие на кожен рак, увреда на очите .
На българския пазар в серията фотозащитни кремове има продукти за детската кожа .

В заключение: при спазване на правилата за разумно излагене на слънце, съобразено с възрастта на индивида, цвета на кожата му, наличието или не на системно или кожно заболяване при използването на подходящ фотозащитен крем, според типа на кожата и консултиран с дерматолог, ще се постигне оптималната комбинация :

ЗДРАВА КОЖА + СИЯЕН ТЕН + ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯ